logo
  1. Главная страница
  2. Презентации
  3. Общий
  4. Корреляция ва регрессия

Корреляция ва регрессия

Загружено в:

10.08.2023

Скачано:

0

Размер:

3061.6416015625 KB
Скачать
МА ВЗУ: К орреляци я ва регресси я.  Реж а:  1) Корреляци я ва регресси я хак и да ту ш у нча  2)Корреляци он боғ ли қ ли к ва у ни нг ту рлари  3)Тў ғ ри чи зи ғ ли к орреляци я ва регресси я Корреляция- икки узгарувчининг узаро богликлигини статистик бахолаш  Регрессия – би рор тасоди ф и й м и к дор у рта к и й м ати ни нг бош к а би р тасоди ф и й м ик дорга богли к ли ги. Регресси я терм и ни ни ингли з оли м и Ф.Галтон к ири тган (1886) Регресси я таби ат ва ж ам и ят ходи салари ни у ргани ш да м у х и м м атем ати к воси та х и собланади Корреляцион боғлиқлик ва унинг турлари. Ўрмончилик тадқиқотлар жараёнида бир-бирига мос келадиган функционал боғликларни хамдан-кам ҳолда учратиш мумкин. Яъни кў п чилик ҳолларда ҳеч белги катталиги бошқа бир белги бошқа бир катталиги ўсиши билан бир хил ҳолатда ўсмайди. Бу ерда ҳатто шундай қонуният пайдо бўладики, бир белги (х) ўзгариши билан бошқа ҳатто бир неча белгилар ўзгариши ( y ) ёки уларнинг тарқалиши кузатилиши мумкин. Тажриба кўп белгилар ўрганилиши жараёнида бундай боғиқликнинг юқорида айтилган функционал боғлиқликдан фарқли ўлароқ корреелляцион боғлиқлик дейилади.  Корреляцион боғ лиқ лик ни ў рганиш да ик к и м уам м о пайдо бўлади: боғ лиқ ли к зи чли ги ва боғ лиқ ли к ш ак ли. Зи чли к ва ш ак л боғ ли қ лик ларини ўлчаш у чу н м ахсус статисти к услу би ятлардан к орреляци я ва регресси ялар ф ойдалани лади  Коррелеци я ў з ту зи ли ш и га би ноан тў ғ ри чи зи қ ли ва эгри чи зи қ ли бўли б й ў нали ш и бў й и ча эм ас, тў ғ ри ва орақ га қ ай тган к орреляци я ва регресси я, агарда у и к к и белги ораси даги боғ ли қ ли к ў ргани лаётган бўлса-к ў п (м у рак к аб) бўлади Ўрмончиликда регрессион ва корреляцион таҳлиллар жуда катта аҳамият касб этиб бормоқда регрессия тушунчаси, тажрибада битта ёки бир нечта омилларнинг аниқ ўзгаришида натижавий белги y (функция) нинг ўзгаришидир, агарда белгилар орасидаги боғлиқлик даражаси юқори бўлса, регрессия тенгламаси орақали омилли белгиларнинг аниқ катталиги учун натижавий белгининг катталигини топиш мумкин. Боғлиқлик зичлиги (кучи) ни баҳолаш учун корреляция коэффециентидан фойдаланилади.  К вар и ци он таҳ ли л - бу к орреляци я, регресси я ва ди сперси он усулларни ў з и чи га оли б, таж риба аш ёларини таҳ ли л қ и ли б х улоса чи қ ари ш нинг м у рак к аб усули ди р. Бу сў зни нг ў зи и к к и к орпреляци я ва вариаци я сў злари ни нг би ри нчи ҳ арф ларидан ту зи ли б ясалган. К вари ци он таҳ ли лни нг м оҳ и яти қ у й и даги ча: А гарда нати ж ави й белги У ва ҳ ам ро ҳ бўли б к елаётган, ў ргани лм ай ди ган белги Х ораси да аҳ ам и ятга эга бўлган тў ғ ри чи зи қ ли боғ лиқ ли к бўлса, бу ҳ олда к вари аци я услу би яти ёрдам и да Х белги га стати сти к й ўл би лан таж ри ба ш арои ти ни м ослаш ти ри ш м у м к и н. Нати ж ада таж ри ба хатоси ни к ам ай ти ри б, ў ргани лаётган м уам м о ҳ ақ и да ж уда к ў п и нф орм аци я тў планади . Тў ғ ри чи зи қ ли к орреляци я ва регресси я. Х ва У белги лар ораси дан тў ғ ри чи зи қ ли к орреляци он боғ ли қ ли к деб улар к аттали ги би р ёқ ли ва Уқ а (БХ ) ҳ олати даги боғ ли қ ли к к а ай ти лади . Бу У ни нг Х га регресси я тенглам аси дей и лади . Унга м ос тў ғ ри чи зи қ у ни нг Х га танланган чи зи қ ли регресси я дей и лади . 1 - чи зм ада к ў рсати лган тў ғ ри чи зи қ Р ну қ таси орақ и ли ў тади . Р эса ва У ў ртача к аттали к ларга м ос к ели б, эгри чи зи қ ли У сони да ани қ лани б, Х сони га м ос бўлади . Y  P  X  1.Корреляция к оэф ф и ци енти тенглам а билан аниқ ланади .  2.Ўзгару вчанлик ва ў згару вчанлик к вадратлари у чу н Х к аттали ги аниқ ланади.  Агарда ҳ ар бир Х к атталиги га ф ақ ат би р аниқ У ни нг ани қ к аттали гига тў ғ ри к елса, к орреляцион боғ лиқ лик фу нк ционал боғ лиқ лик ў тади ва у к орреляци он боғ лиқ ланиш нинг тасодиф ий боғ иқ ли ги ҳ оди саси дейи лади . Ях ли т ҳ олда боғ ли қ лик бу ту нлай к аттали к к а ёк и тў ғ ри боғ лани ш га эга бўлади : +1,0, м анф ий ёк и теск ари боғ лиқ лик м инус - 1,0 г (+1 ёк и -1 га яқ и н бўлса, у тў ғ ри чизи қ ли к орреляци он боғ чизиқ , у 0 га яқ и нлаш иш и билан бу боғ лиқ ли к к у чсизланади, г бу ту нлай 0 ни к ў рсатади, Х ва У тў ғ ри чизи қ ли боғ ли қ ли ги й ў қ ам м о эгри чизиқ ли боғ ли қ ли к м у м к ин.  .Як к а ва к ў п тў ғ ри чи зи қ ли к орреляци он ва регрессиялар ва к ў п к орреляци я дей и ли ш и га сабаб нати ж ави й белги га би р вақ тни нг ў зи да к ў пги на ом и ллар таъси ри бўлади . Унинг одди й ш ак ли 3 белги ораси даги боғ ли қ ли к ди р. Бу ерда ҳ оси лни биз фу нк ция У десак , қ олган 2 та белги си (X ва Z ) аргу м ентлар бўлади . Тў ғ ри чи зи қ ли зи чли к ни нг си ф ат ўлчам и ни бу 3 боғ лам у чу н к орреляци яни нг ш ахси й к оэф ф и ци енти : P x , P z , P y , X Z ва P z , x,y реляци яни нг ш ахси й к оэф ф и ци енти дей и лади  Матем ати к али статисти к ани нг им к они яти ш у ндан и боратк и , 3 - белги ни нг ани қ к аттали ги бор бўлса, ҳ еч қ андай орти қ ча тадқ и қ от ў тк азм асдан, юқ ори даги ж уф т к орреляция к оэф ф и ци ентлари ни и ш лати б 2 белги ораси даги к орреляци я ани қ ланади . Корреляци яни нгш ш ахси й к оэф ф и ци ентлари ҳ ам ҳ и соблани ш и ш арт. Шахси й к орреляцияни нг хато ва к ри тери ялари к аттали ги ж уф т к орреляци ялар к аби топи лади .  Баъзи би р ў згару вчан к атталик ларни нг нати ж ави й белги га (к орреляци яга) ш ахси й таъси ри ни ани қ лаш к ў чи ли к тадқ и қ отчи лар қ и зи қ и ш и ни у й ғ отади . Ми сол у чу н, к ў чатни нг ўси ш и ва ёғ и нгарчи ли к ораси даги зи ч боғ ли қ ли к к аттали ги га ҳ арорат ў згари б ту риш и ҳ ам сези ларли таъси р к у чи бўли ш и м у м к и н. Шу ни нг у чу н ҳ ам бу ерда би ри нчи и к к и белги ораси даги боғ ли қ ли к ни агни қ лаш у чу н 3 - ҳ ароратни нг бу ту н к ў рсатги чи ни ҳ ам би ли ш к ерак . Ф ақ ат чу қ у р аҳ ам и ят берм асдан эъти бор бери лса (и чк и ў згари ш ларси з) ҳ ам 3 - эъти бордан қ олаётган таъси р ом и ли ни ҳ и собга олм ай бош қ а белги ларни нг тўли қ ў згари ш и ҳ ақ и да стати сти к ф и к р ай ти ш ноў ри н бўлади Эъти бори нги з у чу н рах м ат

МА ВЗУ: К орреляци я ва регресси я.

 Реж а:  1) Корреляци я ва регресси я хак и да ту ш у нча  2)Корреляци он боғ ли қ ли к ва у ни нг ту рлари  3)Тў ғ ри чи зи ғ ли к орреляци я ва регресси я

Корреляция- икки узгарувчининг узаро богликлигини статистик бахолаш

 Регрессия – би рор тасоди ф и й м и к дор у рта к и й м ати ни нг бош к а би р тасоди ф и й м ик дорга богли к ли ги. Регресси я терм и ни ни ингли з оли м и Ф.Галтон к ири тган (1886) Регресси я таби ат ва ж ам и ят ходи салари ни у ргани ш да м у х и м м атем ати к воси та х и собланади

Корреляцион боғлиқлик ва унинг турлари. Ўрмончилик тадқиқотлар жараёнида бир-бирига мос келадиган функционал боғликларни хамдан-кам ҳолда учратиш мумкин. Яъни кў п чилик ҳолларда ҳеч белги катталиги бошқа бир белги бошқа бир катталиги ўсиши билан бир хил ҳолатда ўсмайди. Бу ерда ҳатто шундай қонуният пайдо бўладики, бир белги (х) ўзгариши билан бошқа ҳатто бир неча белгилар ўзгариши ( y ) ёки уларнинг тарқалиши кузатилиши мумкин. Тажриба кўп белгилар ўрганилиши жараёнида бундай боғиқликнинг юқорида айтилган функционал боғлиқликдан фарқли ўлароқ корреелляцион боғлиқлик дейилади.

Похожие

Флора ва фауна
МЕЪМОРЧИЛИК ВА САНЪАТ
Шахс психологияси Шахснинг индивидуал хусусиятлари
Тарбия турлари мазмуни, мақсади ва вазифалари шакл ва методлар таснифи
ТАДҚИҚОТ МЕТОДИ ВА МЕТОДОЛОГИЯСИ