Oʻzbekistonda elchilikaloqalari tarixiy ildizlari(qadimgi davrdanTemuriylargacha) Mavzu:

Ўзбек давлатчили к тарих и м и нг й иллар и чи да ю з берган сон- саноқ си з воқ еалар, хори ж дан бало-қ азодек ёпири либ к елган ё ги й л ар н и н г х у ру ж лари , ю к сали ш ва тан аззул д авр л ар и га қ арам ай , у злу к си з давом этган ж араёндир. Т аби и йк и , бу давр и чида давлатчи лиги м и зни нг тарк и би й қ и см и, у ни нг аж ралм ас атри бу ти бўлган ди плом ати к м у носабатлар ҳ ам и зчи л су ратда давом эти б к елган.

Тў ғ ри , у м аълу м воқ еалар таъси ри да ай ри м ҳ олларда сусай ган , баъзи вақ тларда м у ваф ф ақ и ятси зли к лар ги рдоби га ду ч к елган, лек и н ҳ ам м а вақ т ў з ш ак л ва м азм у ни да қ ади м и й ту рк и й у рф -одатлар, М овароу ннаҳ рдаги азали й ту рк и й ў троқ ҳ ам да к ў чм анчи халк у ш рни нг бу соҳ адаги анъаналари ни давом қ и лди рган, у ни ту рли ш ак л ва к ў ри ни ш ларда ў зи да ак с етган .

Су гд подш осини нг Тош к ент ва Ф аргона ҳ у к м дорлари га элчи ю бориб, уларни б и р гал и к д а и сти л о ч и лар га қ арш и ҳ арак ат эти ш га даъвати би рги на ю қ оридаги м ак ту б би лан эм ас, балк и ў ш а давр воқ еаларига баги ш ланган қ атор м анбаларда ҳ ам ў з ак сини топган. М асалан, м аш ҳ у р араб тарихчи си М у ҳ ам м ад би н Ж ар и р а т -Т а б а р и й н и н г (839 й и лда тавал л у д т о п га н ) “ Пай ғам барлар ва подш оҳ лар тарих и ” асарида бу ҳ ак да ан и қ м аълу м отлар к елти ри лган.